25 mar 2011, 21:22

Лицето на войната

  Poesía
793 0 1

Пирамида от чувства,

река от сълзи,

планина с връх,

оцветен от войнишки кърви.

 

Една дупка,

дълбока, черна,

а вътре в нея -

хиляди души.

 

Дни, месеци, години.

Бавни, тежки, нечовешки,

измъчващи, прегазващи

светлите надежди.

 

Оръжия студени,

свирепи,

с кръв начервени,

револвери, пушки.

 

Там няма живот,

бойното поле

е всичко

под мрачния небосвод.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Митко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вдъхновено от Дойранската епопея

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...