25.03.2011 г., 21:22

Лицето на войната

790 0 1

Пирамида от чувства,

река от сълзи,

планина с връх,

оцветен от войнишки кърви.

 

Една дупка,

дълбока, черна,

а вътре в нея -

хиляди души.

 

Дни, месеци, години.

Бавни, тежки, нечовешки,

измъчващи, прегазващи

светлите надежди.

 

Оръжия студени,

свирепи,

с кръв начервени,

револвери, пушки.

 

Там няма живот,

бойното поле

е всичко

под мрачния небосвод.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Митко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вдъхновено от Дойранската епопея

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...