Mar 25, 2011, 9:22 PM

Лицето на войната

  Poetry
789 0 1

Пирамида от чувства,

река от сълзи,

планина с връх,

оцветен от войнишки кърви.

 

Една дупка,

дълбока, черна,

а вътре в нея -

хиляди души.

 

Дни, месеци, години.

Бавни, тежки, нечовешки,

измъчващи, прегазващи

светлите надежди.

 

Оръжия студени,

свирепи,

с кръв начервени,

револвери, пушки.

 

Там няма живот,

бойното поле

е всичко

под мрачния небосвод.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Митко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вдъхновено от Дойранската епопея

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...