25 мар. 2011 г., 21:22

Лицето на войната

794 0 1

Пирамида от чувства,

река от сълзи,

планина с връх,

оцветен от войнишки кърви.

 

Една дупка,

дълбока, черна,

а вътре в нея -

хиляди души.

 

Дни, месеци, години.

Бавни, тежки, нечовешки,

измъчващи, прегазващи

светлите надежди.

 

Оръжия студени,

свирепи,

с кръв начервени,

револвери, пушки.

 

Там няма живот,

бойното поле

е всичко

под мрачния небосвод.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Митко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вдъхновено от Дойранската епопея

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...