25 мар. 2011 г., 21:22

Лицето на войната

792 0 1

Пирамида от чувства,

река от сълзи,

планина с връх,

оцветен от войнишки кърви.

 

Една дупка,

дълбока, черна,

а вътре в нея -

хиляди души.

 

Дни, месеци, години.

Бавни, тежки, нечовешки,

измъчващи, прегазващи

светлите надежди.

 

Оръжия студени,

свирепи,

с кръв начервени,

револвери, пушки.

 

Там няма живот,

бойното поле

е всичко

под мрачния небосвод.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Митко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вдъхновено от Дойранската епопея

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...