Денем гоня пеперуди,
а по залез тичам с хвърчила.
Събирам детелини - изумруди
и нощем със светулките блестя.
Понякога се разпилявам
и литвам по следите на глухарче.
Понякога и птича песен ставам
и уча душата да не плаче.
От дъгата свивам си венец
и попивам всеки цвят - роса.
Дъжда превръщам в сребърен прашец
и със слънцето се къпя в светлина!
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados