16 jul 2014, 21:39

Лично на А

924 0 5

                        

                                   Избрах те

                                   между цветове

                                   и светлосенки

                                   неземна красота.


                                   Прегърнах те,

                                   ръка подадох

                                   и щастието

                                   ни венча.

 

                                   Целунах те,

                                   а ти избяга

                                   притиснала

                                   в гърдите си

                                   скръбта.


                                   Пред мрачния

                                   олтар

                                   стоя и чакам,

                                   забравил

                                   всичко на света

                                   ............................

                  

                                   Сърце в печал...

             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • печал...
  • Благодаря,Елица!Споделила си тъгата ми.
  • Красива тъга...
  • Благодаря,МИСАНА!Посветих на специална дама,с тайна надежда!
  • Една раздяла олицетворена в поезия - нестандартно и въздействащо.

    Много е силно:


    "Избрах те,
    между
    цветове и светлосенки
    ...и щастието ни венча".

    Тези именно редове са същинското ОКО на стиха.

    Поздравление за стойностната поезия, Росене и за автентичното чувство!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...