Jul 16, 2014, 9:39 PM

Лично на А

  Poetry » Love
917 0 5

                        

                                   Избрах те

                                   между цветове

                                   и светлосенки

                                   неземна красота.


                                   Прегърнах те,

                                   ръка подадох

                                   и щастието

                                   ни венча.

 

                                   Целунах те,

                                   а ти избяга

                                   притиснала

                                   в гърдите си

                                   скръбта.


                                   Пред мрачния

                                   олтар

                                   стоя и чакам,

                                   забравил

                                   всичко на света

                                   ............................

                  

                                   Сърце в печал...

             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • печал...
  • Благодаря,Елица!Споделила си тъгата ми.
  • Красива тъга...
  • Благодаря,МИСАНА!Посветих на специална дама,с тайна надежда!
  • Една раздяла олицетворена в поезия - нестандартно и въздействащо.

    Много е силно:


    "Избрах те,
    между
    цветове и светлосенки
    ...и щастието ни венча".

    Тези именно редове са същинското ОКО на стиха.

    Поздравление за стойностната поезия, Росене и за автентичното чувство!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...