16 июл. 2014 г., 21:39

Лично на А

926 0 5

                        

                                   Избрах те

                                   между цветове

                                   и светлосенки

                                   неземна красота.


                                   Прегърнах те,

                                   ръка подадох

                                   и щастието

                                   ни венча.

 

                                   Целунах те,

                                   а ти избяга

                                   притиснала

                                   в гърдите си

                                   скръбта.


                                   Пред мрачния

                                   олтар

                                   стоя и чакам,

                                   забравил

                                   всичко на света

                                   ............................

                  

                                   Сърце в печал...

             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • печал...
  • Благодаря,Елица!Споделила си тъгата ми.
  • Красива тъга...
  • Благодаря,МИСАНА!Посветих на специална дама,с тайна надежда!
  • Една раздяла олицетворена в поезия - нестандартно и въздействащо.

    Много е силно:


    "Избрах те,
    между
    цветове и светлосенки
    ...и щастието ни венча".

    Тези именно редове са същинското ОКО на стиха.

    Поздравление за стойностната поезия, Росене и за автентичното чувство!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...