16.07.2014 г., 21:39

Лично на А

916 0 5

                        

                                   Избрах те

                                   между цветове

                                   и светлосенки

                                   неземна красота.


                                   Прегърнах те,

                                   ръка подадох

                                   и щастието

                                   ни венча.

 

                                   Целунах те,

                                   а ти избяга

                                   притиснала

                                   в гърдите си

                                   скръбта.


                                   Пред мрачния

                                   олтар

                                   стоя и чакам,

                                   забравил

                                   всичко на света

                                   ............................

                  

                                   Сърце в печал...

             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • печал...
  • Благодаря,Елица!Споделила си тъгата ми.
  • Красива тъга...
  • Благодаря,МИСАНА!Посветих на специална дама,с тайна надежда!
  • Една раздяла олицетворена в поезия - нестандартно и въздействащо.

    Много е силно:


    "Избрах те,
    между
    цветове и светлосенки
    ...и щастието ни венча".

    Тези именно редове са същинското ОКО на стиха.

    Поздравление за стойностната поезия, Росене и за автентичното чувство!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...