8 ago 2005, 1:32

Лиготия1

  Poesía
988 0 4
Когато гаснеше на житото свещта,
с грижовната ръка, луната в бяло
измиваше нощта.
Замлъкна пъдпъдъченото кречетало.
забравиха си репликите жабите
щурците нямаха куплети
и само между дланите
най-чистата роса остана да ни свети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно!
  • Мисля,че това не заслужава за слаба оценка.Янче,може би не си усетила истинския допир на стихчето daik от мен 6-ца
  • много красиви реплики на едно място, бляскави словосъчетания, и може би ако всяко от тях беше от различно стихче....
    за мен е красиво, но без особена логика, съжалявам, много рядко даваам гадни коментари, държа си мнението за себе си, но ....
  • изключително!Много ми харесва

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...