Лиготия1

8.08.2005 г., 1:32 ч.

Поезия

4.3 / 4

877 0 4

Когато гаснеше на житото свещта,
с грижовната ръка, луната в бяло
измиваше нощта.
Замлъкна пъдпъдъченото кречетало.
забравиха си репликите жабите
щурците нямаха куплети
и само между дланите
най-чистата роса остана да ни свети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Високосният ден
Когато ме целуваш

Когато ме целуваш само с мисли, а времето е просто отпечатък на болките, с които сме орисани, не спи...
Участ

Участ На Галена Воротинцева Аз не съм твоят мъж. За беда. Чудодейство не ми е присъщо: нито ходя сре...
На превала

Не ме спасявай повече - не бива! Аз пътник съм към странната страна. Ти беше "сляпа". Беше милостива...

Още произведения »