8.08.2005 г., 1:32

Лиготия1

983 0 4
Когато гаснеше на житото свещта,
с грижовната ръка, луната в бяло
измиваше нощта.
Замлъкна пъдпъдъченото кречетало.
забравиха си репликите жабите
щурците нямаха куплети
и само между дланите
най-чистата роса остана да ни свети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!
  • Мисля,че това не заслужава за слаба оценка.Янче,може би не си усетила истинския допир на стихчето daik от мен 6-ца
  • много красиви реплики на едно място, бляскави словосъчетания, и може би ако всяко от тях беше от различно стихче....
    за мен е красиво, но без особена логика, съжалявам, много рядко даваам гадни коментари, държа си мнението за себе си, но ....
  • изключително!Много ми харесва

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...