В моите дрехи все още има човек.

А в твоите, дяволе, само мърша остана.

Събличаш ги, пускаш ги в оня ковчег,

дето нявга душа се крепеше на рана.

Перата от твойта проскубана същност

адски ми пречат, да знаеш, изчадие.

Събирай парцалите и всичката жлъчност!

Омръзна ми, чуйш ли, туй нежелание!

Път-магистрала, потегляй надолу.

Тук място за тебе във мен не остана.

Размачкани спомени, всички прикрити покрову.

Изчезвай и махай се, тъни в забрава.

Избухваш в пламенен бяс и ликувам.

Колко чаках най-сетне да хукнеш.

Танцувам ей тук и празнувам

деня, в който твоята гадост ще рухне.