В моите дрехи все още има човек.
А в твоите, дяволе, само мърша остана.
Събличаш ги, пускаш ги в оня ковчег,
дето нявга душа се крепеше на рана.
Перата от твойта проскубана същност ...
The perfect storm approaches,
pulls the strings, my strings.
I walk a path, light torches.
The storm is what love brings.
A thunder deafens birds momentously, ...
Когато луната по тебе пълзи,
заспиваш унило, а тя само тъжи.
Проблясва от ревност самотна звезда
като празна черупка, като празна душа.
Звезден прашец си запържва въздишки. ...
Човек-стъкло, отливка от душата,
търся сила, впервам празен взор в тъмата.
Срещам само нищото и пак
намирам себе си и скитащ влак.
Да потроша скрежинно огледало ...
Щом едно приятелство умира,
щом нямаш сили с него да умреш,
щом само плач в гърдите ти напира,
най-лесно струва ти се да се предадеш...
Но да загубиш някой, който си обичал, ...
пустинята на моето сърце
ме вика и протягам пак ръце
протягам в мрака пръсти отмалели
и търся теб във спомените остарели
празен мрак пред мене се открива - ...
Сън ли бе? Или мечта?
Открадна я от мен в нощта.
Не беше грешка - целувката ти подарявам...
Ти искаш като слънце да те озарявам.
Ала къде си? В нечий друг живот? ...
