Ликувам в омраза
В моите дрехи все още има човек.
А в твоите, дяволе, само мърша остана.
Събличаш ги, пускаш ги в оня ковчег,
дето нявга душа се крепеше на рана.
Перата от твойта проскубана същност
адски ми пречат, да знаеш, изчадие.
Събирай парцалите и всичката жлъчност!
Омръзна ми, чуйш ли, туй нежелание!
Път-магистрала, потегляй надолу.
Тук място за тебе във мен не остана.
Размачкани спомени, всички прикрити покрову.
Изчезвай и махай се, тъни в забрава.
Избухваш в пламенен бяс и ликувам.
Колко чаках най-сетне да хукнеш.
Танцувам ей тук и празнувам
деня, в който твоята гадост ще рухне.
© Диана All rights reserved.
