Лилит: "Извинявай!"
Още влизам в съня ти, нали? Още в спомените ти върлувам
и по устните още боли оня огън, със който целувам.
Още носиш онези следи от внезапните мои усмивки.
Като млади, нахални лози в твойте мисли са мойте извивки.
Забрави ме! Та аз съм Лилит и под черна луна съм родена.
На косата ми в здравия сплит не един мъжки стон уловен е.
На гърдите ми - медальон със гравирано Стотното име.
И душата ми няма подслон, и сърцето ми - лете и зиме -
е сковано в обида и гняв (любовта се полага на Ева).
В мен отдавна отровната сплав на омразата рожба зачева.
След Адам не пристанах на друг, не защото без него не мога -
той бе толкова скучен съпруг, а пък аз - по душа виторога.
Аз бях Съсъд на страст, той - на страх. Още сто след Адам - все такива...
Щом ще плащам за първия грях, щом ще пия от чаша горчива,
то поне в някой кратък момент се полага да вкуся и сладост.
Ти си кратък и ярък фрагмент от повяхващата ми младост.
Но, кълна се в предишната Аз, нито миг с теб не беше напразен.
Просто в грешното време и час тая страст ни заля на талази...
Само няколко века преди,
само няколко хиляди века
би могло...
Ах, така ме боли,
че не вярвам ни в Бог,
ни в човека.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
