Още влизам в съня ти, нали? Още в спомените ти върлувам
и по устните още боли оня огън, със който целувам.
Още носиш онези следи от внезапните мои усмивки.
Като млади, нахални лози в твойте мисли са мойте извивки.
Забрави ме! Та аз съм Лилит и под черна луна съм родена.
На косата ми в здравия сплит не един мъжки стон уловен е.
На гърдите ми - медальон със гравирано Стотното име.
И душата ми няма подслон, и сърцето ми - лете и зиме -
е сковано в обида и гняв (любовта се полага на Ева).
В мен отдавна отровната сплав на омразата рожба зачева.
След Адам не пристанах на друг, не защото без него не мога -
той бе толкова скучен съпруг, а пък аз - по душа виторога. ...