Vanillaorhid (Елена)
23 30
12 mar 2008, 23:08

Липата до моя прозорец 

  Poesía » Del paisaje
1129 0 4

Липата стара до моя прозорец

сега протяга голите си клони.

Звънливо сутрин там не пеят птиците,

уютно сгушени в короната й.

 

Представям си я пролетно-зелена,

силна през април - едва разлистена,

през юни разцъфтяла в кехлибарено,

със златножълти топлещи ухания.

 

В съзерцание се връщам в детството,

все още крехко е стеблото й пред мен.

Дяволито гледаме се през листата,

стъпили на най-високия й клон.

© Елена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Носталгичен стих, хареса ми. Браво!
  • Ех, че е хубаво...Обичам липите...и детството...
    пред моя прозорец има две липи отпред...
    навяват ми и те най-мили спомени...
    с обич, Елена. Много ми хареса.
  • "Дяволито гледаме се през листата,
    стъпили на най-високия й клон."
    Отлична перспектива - широки хоризонти! Поздрави!
  • Красиво рисуваш думи!Харесах твоята липа!Поздравления с усмивка!
Propuestas
: ??:??