Липата до моя прозорец
Липата стара до моя прозорец
сега протяга голите си клони.
Звънливо сутрин там не пеят птиците,
уютно сгушени в короната й.
Представям си я пролетно-зелена,
силна през април - едва разлистена,
през юни разцъфтяла в кехлибарено,
със златножълти топлещи ухания.
В съзерцание се връщам в детството,
все още крехко е стеблото й пред мен.
Дяволито гледаме се през листата,
стъпили на най-високия й клон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
