Липата стара до моя прозорец
сега протяга голите си клони.
Звънливо сутрин там не пеят птиците,
уютно сгушени в короната й.
Представям си я пролетно-зелена,
силна през април - едва разлистена,
през юни разцъфтяла в кехлибарено,
със златножълти топлещи ухания.
В съзерцание се връщам в детството,
все още крехко е стеблото й пред мен.
Дяволито гледаме се през листата,
стъпили на най-високия й клон.
© Елена All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
