Липата стара до моя прозорец
сега протяга голите си клони.
Звънливо сутрин там не пеят птиците,
уютно сгушени в короната й.
Представям си я пролетно-зелена,
силна през април - едва разлистена,
през юни разцъфтяла в кехлибарено,
със златножълти топлещи ухания.
В съзерцание се връщам в детството,
все още крехко е стеблото й пред мен.
Дяволито гледаме се през листата,
стъпили на най-високия й клон.
© Елена All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
