16 jul 2013, 19:50

Липосукция

1.1K 0 0

Днес трябваше да ставам рано,

а така ми се сънуваше...

Или по скоро досънуваше,

защото вече се намирах там - сред сънищата,

с които винаги ще си сънувам,

дори да се намирам някъде в утробата на тъмното,

то пак ще бъде нещо много пъти виждано и изживяно

и още много пъти ще намеря сили да го чувствам,

макар че гарван черен гали дясното ми рамо.

Той  казва ми – макар че вече ти си част от нещо изживяно,

умри и с перленото утро ще възкръснеш,

и краят ще е твоето начало.

 

Но краят каза просто - Аз съм края.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...