Днес трябваше да ставам рано,

а така ми се сънуваше...

Или по скоро досънуваше,

защото вече се намирах там - сред сънищата,

с които винаги ще си сънувам,

дори да се намирам някъде в утробата на тъмното,

то пак ще бъде нещо много пъти виждано и изживяно

и още много пъти ще намеря сили да го чувствам,

макар че гарван черен гали дясното ми рамо.

Той  казва ми – макар че вече ти си част от нещо изживяно,

умри и с перленото утро ще възкръснеш,

и краят ще е твоето начало.

Но краят каза просто - Аз съм края.