Jul 16, 2013, 7:50 PM

Липосукция

1.1K 0 0

Днес трябваше да ставам рано,

а така ми се сънуваше...

Или по скоро досънуваше,

защото вече се намирах там - сред сънищата,

с които винаги ще си сънувам,

дори да се намирам някъде в утробата на тъмното,

то пак ще бъде нещо много пъти виждано и изживяно

и още много пъти ще намеря сили да го чувствам,

макар че гарван черен гали дясното ми рамо.

Той  казва ми – макар че вече ти си част от нещо изживяно,

умри и с перленото утро ще възкръснеш,

и краят ще е твоето начало.

 

Но краят каза просто - Аз съм края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...