Днес трябваше да ставам рано,
а така ми се сънуваше...
Или по скоро досънуваше,
защото вече се намирах там - сред сънищата,
с които винаги ще си сънувам,
дори да се намирам някъде в утробата на тъмното,
то пак ще бъде нещо много пъти виждано и изживяно
и още много пъти ще намеря сили да го чувствам,
макар че гарван черен гали дясното ми рамо.
Той казва ми – макар че вече ти си част от нещо изживяно,
умри и с перленото утро ще възкръснеш,
и краят ще е твоето начало. ...