16.07.2013 г., 19:50

Липосукция

1.1K 0 0

Днес трябваше да ставам рано,

а така ми се сънуваше...

Или по скоро досънуваше,

защото вече се намирах там - сред сънищата,

с които винаги ще си сънувам,

дори да се намирам някъде в утробата на тъмното,

то пак ще бъде нещо много пъти виждано и изживяно

и още много пъти ще намеря сили да го чувствам,

макар че гарван черен гали дясното ми рамо.

Той  казва ми – макар че вече ти си част от нещо изживяно,

умри и с перленото утро ще възкръснеш,

и краят ще е твоето начало.

 

Но краят каза просто - Аз съм края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...