16.07.2013 г., 19:50

Липосукция

1.1K 0 0

Днес трябваше да ставам рано,

а така ми се сънуваше...

Или по скоро досънуваше,

защото вече се намирах там - сред сънищата,

с които винаги ще си сънувам,

дори да се намирам някъде в утробата на тъмното,

то пак ще бъде нещо много пъти виждано и изживяно

и още много пъти ще намеря сили да го чувствам,

макар че гарван черен гали дясното ми рамо.

Той  казва ми – макар че вече ти си част от нещо изживяно,

умри и с перленото утро ще възкръснеш,

и краят ще е твоето начало.

 

Но краят каза просто - Аз съм края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...