Когато липите разцъфват,
под блага усмивка на юни
и бляскави зайчета къпят
очите в лъчи – златни струни.
Ухание липово броди
и пир сетивата изпитват.
За щастие вечно готови,
душите ни леко политват.
Не искам да свършва, не искам,
екстаза от липова „дрога“!
Ти нужен си ми, даже мисля,
без тебе да дишам не мога!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados