2 jun 2012, 17:43

Липса

  Poesía » Otra
973 0 0

Липсва в душата ми заряд,

няма даже късче радост.

Сам в безмилостния свят -

така минава мойта младост.

 

Стените, тихи и смирени,

приклещват ме във своя ад,

а отлетелите години, натъжени

предричат душевния ми глад.

 

Липсата у мен е осезаема

липса на живот и на искра.

Сякаш нищо от живота не желая

отдавна май е мъртва моята душа?

 

А младините са годините прекрасни,

които никога не ще се върнат,

и как не ми се иска спомени ужасни

да ме обгърнат, когато те си тръгнат.

 

Липсата злокобна и тъй лоша

желая аз на мига да залича

и от душата си все още мощна

да отприщя насъбраната тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...