2 jun 2012, 17:43

Липса

  Poesía » Otra
980 0 0

Липсва в душата ми заряд,

няма даже късче радост.

Сам в безмилостния свят -

така минава мойта младост.

 

Стените, тихи и смирени,

приклещват ме във своя ад,

а отлетелите години, натъжени

предричат душевния ми глад.

 

Липсата у мен е осезаема

липса на живот и на искра.

Сякаш нищо от живота не желая

отдавна май е мъртва моята душа?

 

А младините са годините прекрасни,

които никога не ще се върнат,

и как не ми се иска спомени ужасни

да ме обгърнат, когато те си тръгнат.

 

Липсата злокобна и тъй лоша

желая аз на мига да залича

и от душата си все още мощна

да отприщя насъбраната тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...