Липсва в душата ми заряд,

няма даже късче радост.

Сам в безмилостния свят -

така минава мойта младост.

Стените, тихи и смирени,

приклещват ме във своя ад,

а отлетелите години, натъжени

предричат душевния ми глад.

Липсата у мен е осезаема

липса на живот и на искра.

Сякаш нищо от живота не желая

отдавна май е мъртва моята душа?

А младините са годините прекрасни,

които никога не ще се върнат,

и как не ми се иска спомени ужасни

да ме обгърнат, когато те си тръгнат.

Липсата злокобна и тъй лоша

желая аз на мига да залича

и от душата си все още мощна

да отприщя насъбраната тъга.