Стоя и гледам хоризонта син безмълвно.

Тъй силно взирам се в хоризонта и искам пак отново да те видя.

Очите плачат, душата страда, за мен и моята душа пощада няма.

В света от твойта липса зее пуста яма.

Тежка болка в душата ми стои. 

Стремейки се със спомен да те върна. 

Болка силна пак сърцето ми гори.

Да върна теб и  всеки миг мечтая, но това напразно е, аз зная.

Колко силна е болката през дните.

Няма час и няма ден, не отминава болката в гърдите. 

Заспивам аз, унесен в мечтите, за времето, когато пак ще си до мен.

Седя в мрачната градинка и взирам се в камъка студен.

Броя аз тежко как минават дните. 

И виждам колко си далеч от мен.