Стоя и гледам хоризонта син безмълвно.
Тъй силно взирам се в хоризонта и искам пак отново да те видя.
Очите плачат, душата страда, за мен и моята душа пощада няма.
В света от твойта липса зее пуста яма.
Тежка болка в душата ми стои.
Стремейки се със спомен да те върна.
Болка силна пак сърцето ми гори.
Да върна теб и всеки миг мечтая, но това напразно е, аз зная.
Колко силна е болката през дните.
Няма час и няма ден, не отминава болката в гърдите.
Заспивам аз, унесен в мечтите, за времето, когато пак ще си до мен.
Седя в мрачната градинка и взирам се в камъка студен. ...