Jul 15, 2012, 12:54 PM

Липса

  Poetry
439 0 0

Стоя и гледам хоризонта син безмълвно.

Тъй силно взирам се в хоризонта и искам пак отново да те видя.

Очите плачат, душата страда, за мен и моята душа пощада няма.

В света от твойта липса зее пуста яма.

Тежка болка в душата ми стои. 

Стремейки се със спомен да те върна. 

Болка силна пак сърцето ми гори.

Да върна теб и  всеки миг мечтая, но това напразно е, аз зная.

Колко силна е болката през дните.

Няма час и няма ден, не отминава болката в гърдите. 

Заспивам аз, унесен в мечтите, за времето, когато пак ще си до мен.

Седя в мрачната градинка и взирам се в камъка студен.

Броя аз тежко как минават дните. 

И виждам колко си далеч от мен.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борован Равногорски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...