15.07.2012 г., 12:54

Липса

440 0 0

Стоя и гледам хоризонта син безмълвно.

Тъй силно взирам се в хоризонта и искам пак отново да те видя.

Очите плачат, душата страда, за мен и моята душа пощада няма.

В света от твойта липса зее пуста яма.

Тежка болка в душата ми стои. 

Стремейки се със спомен да те върна. 

Болка силна пак сърцето ми гори.

Да върна теб и  всеки миг мечтая, но това напразно е, аз зная.

Колко силна е болката през дните.

Няма час и няма ден, не отминава болката в гърдите. 

Заспивам аз, унесен в мечтите, за времето, когато пак ще си до мен.

Седя в мрачната градинка и взирам се в камъка студен.

Броя аз тежко как минават дните. 

И виждам колко си далеч от мен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борован Равногорски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...