26 jul 2006, 19:10

Липса

  Poesía
1K 0 5
Нещо......
Нощ студена, лунна тъмнина.
Бледи лампи, сянка от мъгла.
Теб те няма - капчица роса.
Утрото далечно взира се във мен.
Есента е зима, мислите ми в плен.
Сънят ме иска, аз пък тебе чакам,
лутам се ненужно, нещо... май е плам.
Мъничка искрица, иззад облака звезда.
Леден полъх... Скри се, нощта е пак сама.
Часовникът отмерва времето, нали?
Нека цъка... После казах - спри!
.........................................
липсата боли...............

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...