Jul 26, 2006, 7:10 PM

Липса

  Poetry
1K 0 5
Нещо......
Нощ студена, лунна тъмнина.
Бледи лампи, сянка от мъгла.
Теб те няма - капчица роса.
Утрото далечно взира се във мен.
Есента е зима, мислите ми в плен.
Сънят ме иска, аз пък тебе чакам,
лутам се ненужно, нещо... май е плам.
Мъничка искрица, иззад облака звезда.
Леден полъх... Скри се, нощта е пак сама.
Часовникът отмерва времето, нали?
Нека цъка... После казах - спри!
.........................................
липсата боли...............

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...