26.07.2006 г., 19:10

Липса

1K 0 5
Нещо......
Нощ студена, лунна тъмнина.
Бледи лампи, сянка от мъгла.
Теб те няма - капчица роса.
Утрото далечно взира се във мен.
Есента е зима, мислите ми в плен.
Сънят ме иска, аз пък тебе чакам,
лутам се ненужно, нещо... май е плам.
Мъничка искрица, иззад облака звезда.
Леден полъх... Скри се, нощта е пак сама.
Часовникът отмерва времето, нали?
Нека цъка... После казах - спри!
.........................................
липсата боли...............

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...