25 nov 2021, 12:59

Липса 

  Poesía » De amor
688 2 9

Дали ми липсваш? Не.

Студено е, защото идва зима.

Но пък ми липсва светлината,

в тебе отразена и любовта,

която ражда рими.

 

И липсва ми мигът, когато

доброто в теб, се среща

с доброто в мен

и заедно започват да танцуват,

да пеят, плачат и пътуват,

да срещат хора, да се учат, да горят,

без дори и мъничко да се страхуват.

 

Не искам да ми липсва,

но кърви от туй,

че щастието бе до време,

че любовта ни в ъгъла стои,

захвърлена, ненужна стене

и безразличие нахлува с взлом…

Какво пък… Случва се на всеки.

Но всяка болка става двойна щом,

доброто в теб не вижда

доброто в мене вече.

 

Аз съм тук все същата. Стоя

с разперени ръце да те прегърна,

все още със едничкото ми влюбено сърце,

и със надежда любовта да се завърне.

 

Дали ми липсваш? Не, не е липса.

Как може да ми лисва някой,

когото пазя във душата си

и силно го обичам?

© Ирен Todos los derechos reservados

  1056 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Роси, Ирина, благодаря. Едва ли е кой знае колко хубаво написано. Пиша хаотично, по усет. Ритмичността не е от силните ми черти, но ако сте усетили емоцията - това ми стига!
  • Хубаво написано, тъжно красиво... Ще кача и аз скоро сигурно малко любовна лирика от мрачни периоди.
  • Но всяка болка става двойна щом,
    доброто в теб не вижда
    доброто в мене вече.
    Лошо е когато ослепеем и в дома се намести безразличието. Много ми хареса!
  • Дано, времето учи! Лек ден
  • Благодаря, Руми. Дано все пак поне никога да не казва "Никога"
  • Аз пък мисля, че не преиграва. Тя е една чувствителна, но силна жена и ще носи тази любов в сърцето си, любов, която никога няма да се повтори, защото тя(жената) ще бъде вече друга!
  • Мина ми и тази мисъл 😀
  • Остави я лирическата. Струва ми се леко преиграва.
  • Явно, каквото започва, свършва все някога. Дори и липсването.
    Поне така си мисля, де 🙂
Propuestas
: ??:??