Липса
Дали ми липсваш? Не.
Студено е, защото идва зима.
Но пък ми липсва светлината,
в тебе отразена и любовта,
която ражда рими.
И липсва ми мигът, когато
доброто в теб, се среща
с доброто в мен
и заедно започват да танцуват,
да пеят, плачат и пътуват,
да срещат хора, да се учат, да горят,
без дори и мъничко да се страхуват.
Не искам да ми липсва,
но кърви от туй,
че щастието бе до време,
че любовта ни в ъгъла стои,
захвърлена, ненужна стене
и безразличие нахлува с взлом…
Какво пък… Случва се на всеки.
Но всяка болка става двойна щом,
доброто в теб не вижда
доброто в мене вече.
Аз съм тук все същата. Стоя
с разперени ръце да те прегърна,
все още със едничкото ми влюбено сърце,
и със надежда любовта да се завърне.
Дали ми липсваш? Не, не е липса.
Как може да ми лисва някой,
когото пазя във душата си
и силно го обичам?
© Ирен All rights reserved.
