limeruna (Йоана) limeruna (Йоана)
49 570
21 апр. 2020 г., 01:19

Липса на търпение

1.5K 6 4
Липса на търпение

 

Помислих си: намерих същината. Почувствах го - бленувания ден.

Кипяха в мен сълзите на луната. Допивах сън, най-важния за мен.

Повярвах ти, че с мен не е студено. Докосваха те струни на сърце.

Ти беше там, в ръцете ти - моменти. Сияеше доброто ти лице.

 

Държеше я, разсънена, душата. Разбърка полуделите звезди

и върна ги отново по местата. Сънувам ли - ела ме събуди...

Сгреших за теб, не само съвършено, а истински и тъжно ме рушиш:

обвивката ми падаше - безценна... и птиче бях, а тя се натроши...

 

Намери ме, намери ме отново. Поведе ме в разцъфнали мечти.

Сезоните, за слънцето готови, разстелиха небето да летим.

Сияе ден. Контурът е далече. По облаците - нашите следи...

Една съм струна само вече. След нея са прииждащи води... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Благодаря ви много!
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Поздравления за стиха ти, Йоана! Хареса ми!
  • ЦвететоБ (Цветето Б.)
    ЦвететоБ (Цветето Б.)
    Прелест, чаровна нежност и омайна красота!🌸
    Много, много ми хареса!💖!💗!💝!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Твоята поезия, Йоана, ме изненадва винаги с нещо неповторимо. Рисуваш една картина на земно-неземни чувства, която е носител и на нещо космическо. Уж се касае за любовта на двама души, а сякаш от съдбата на тази любов зависи съдбата на цялата вселена. Засипа ме с водопади от образи - сияйни и безумно въздействащи със своята парадоксална точност:

    "Държеше я, разсънена, душата. Разбърка полуделите звезди
    и върна ги отново по местата. Сънувам ли - ела ме събуди...
    Сгреших за теб, не само съвършено, а истински и тъжно ме рушиш:
    обвивката ми падаше - безценна... и птиче бях, а тя се натроши...

    Намери ме, намери ме отново. Поведе ме в разцъфнали мечти.
    Сезоните, за слънцето готови, разстелиха небето да летим.
    Сияе ден. Контурът е далече. По облаците - нашите следи...
    Една съм струна само вече. След нея са прииждащи води..."

    Не намирам думи, за да изразя възхищението си, а финалът е направо шеметен и фаталистичен!

A Lack of Patiencе 🇬🇧

My thought was: now at last I found the essence.
I felt - it was the day for which I long.
The moonlight tears in me began to popple.
I drank the most important dreaming song.
With faith that I was warm and never icy... ...
limeruna (Йоана)
limeruna
Переводы » Поэзия, с болгарского
2.5K 3 3

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0