21.04.2020 г., 1:19

Липса на търпение

1.5K 6 4
Липса на търпение

 

Помислих си: намерих същината. Почувствах го - бленувания ден.

Кипяха в мен сълзите на луната. Допивах сън, най-важния за мен.

Повярвах ти, че с мен не е студено. Докосваха те струни на сърце.

Ти беше там, в ръцете ти - моменти. Сияеше доброто ти лице.

 

Държеше я, разсънена, душата. Разбърка полуделите звезди

и върна ги отново по местата. Сънувам ли - ела ме събуди...

Сгреших за теб, не само съвършено, а истински и тъжно ме рушиш:

обвивката ми падаше - безценна... и птиче бях, а тя се натроши...

 

Намери ме, намери ме отново. Поведе ме в разцъфнали мечти.

Сезоните, за слънцето готови, разстелиха небето да летим.

Сияе ден. Контурът е далече. По облаците - нашите следи...

Една съм струна само вече. След нея са прииждащи води... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много!
  • Поздравления за стиха ти, Йоана! Хареса ми!
  • Прелест, чаровна нежност и омайна красота!🌸
    Много, много ми хареса!💖!💗!💝!
  • Твоята поезия, Йоана, ме изненадва винаги с нещо неповторимо. Рисуваш една картина на земно-неземни чувства, която е носител и на нещо космическо. Уж се касае за любовта на двама души, а сякаш от съдбата на тази любов зависи съдбата на цялата вселена. Засипа ме с водопади от образи - сияйни и безумно въздействащи със своята парадоксална точност:

    "Държеше я, разсънена, душата. Разбърка полуделите звезди
    и върна ги отново по местата. Сънувам ли - ела ме събуди...
    Сгреших за теб, не само съвършено, а истински и тъжно ме рушиш:
    обвивката ми падаше - безценна... и птиче бях, а тя се натроши...

    Намери ме, намери ме отново. Поведе ме в разцъфнали мечти.
    Сезоните, за слънцето готови, разстелиха небето да летим.
    Сияе ден. Контурът е далече. По облаците - нашите следи...
    Една съм струна само вече. След нея са прииждащи води..."

    Не намирам думи, за да изразя възхищението си, а финалът е направо шеметен и фаталистичен!

A Lack of Patiencе 🇬🇧

My thought was: now at last I found the essence.
I felt - it was the day for which I long.
The moonlight tears in me began to popple.
I drank the most important dreaming song.
With faith that I was warm and never icy... ...
2.5K 3 3

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...