26 nov 2011, 14:37

Липса с алкохолен аромат

  Poesía
1.2K 0 2

 

...

 

Във мен сега е дива буря,

разливам се по влакове и гари.

Неистово желая те и липсваш,

а липсата ти… пари, пари…

 

Клепачите ми уморени се затварят

и запазват спомена за всеки миг.

Отпускам се на гарата студена,

а чува ми се още твоят вик.

 

Глъхнат ми ушите зажаднели

да чуят Онзи вик на любовта.

Чакат нечий глас да се провикне,

но Нечий глас? Достатъчно ли е това?

 

Ръцете вече съхнат от прегръдки

приютявайки грижливо всеки стон,

а на мен един ми липсва само –

цигареният дъх със аромат на ром.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...