Липса с алкохолен аромат

26 nov 2011, 14:37

Poesía

915 0 2

...

Във мен сега е дива буря,

разливам се по влакове и гари.

Неистово желая те и липсваш,

а липсата ти… пари, пари…

Клепачите ми уморени се затварят

и запазват спомена за всеки миг.

Отпускам се на гарата студена,

а чува ми се още твоят вик.

Глъхнат ми ушите зажаднели

да чуят Онзи вик на любовта.

Чакат нечий глас да се провикне,

но Нечий глас? Достатъчно ли е това?

Ръцете вече съхнат от прегръдки

приютявайки грижливо всеки стон,

а на мен един ми липсва само –

цигареният дъх със аромат на ром.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sani-ti (Таня Иванова)

2012-01-07T10:00:09+02:00

На мен ми харесва!
Поздрав!
argonyk (Димитър Никифоров)

2011-11-26T14:47:41+02:00

Че няма нищо поетично - няма, ама за сметка на това е много дълго