Nov 26, 2011, 2:37 PM

Липса с алкохолен аромат

  Poetry
1.2K 0 2

 

...

 

Във мен сега е дива буря,

разливам се по влакове и гари.

Неистово желая те и липсваш,

а липсата ти… пари, пари…

 

Клепачите ми уморени се затварят

и запазват спомена за всеки миг.

Отпускам се на гарата студена,

а чува ми се още твоят вик.

 

Глъхнат ми ушите зажаднели

да чуят Онзи вик на любовта.

Чакат нечий глас да се провикне,

но Нечий глас? Достатъчно ли е това?

 

Ръцете вече съхнат от прегръдки

приютявайки грижливо всеки стон,

а на мен един ми липсва само –

цигареният дъх със аромат на ром.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...