Липса с алкохолен аромат
...
Във мен сега е дива буря,
разливам се по влакове и гари.
Неистово желая те и липсваш,
а липсата ти… пари, пари…
Клепачите ми уморени се затварят
и запазват спомена за всеки миг.
Отпускам се на гарата студена,
а чува ми се още твоят вик.
Глъхнат ми ушите зажаднели
да чуят Онзи вик на любовта.
Чакат нечий глас да се провикне,
но Нечий глас? Достатъчно ли е това?
Ръцете вече съхнат от прегръдки
приютявайки грижливо всеки стон,
а на мен един ми липсва само –
цигареният дъх със аромат на ром.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
