13 ago 2024, 6:33

Липсваш ни в живота

  Poesía » Otra
768 0 9

Нарисувах тъга,
нарисувах (със думи) сълзица.
Теб те няма, те няма, сега -
14 години, сестрице.

Кога минаха? Аз побелях,
ти остана си в своята младост.
В спомените със теб се срещнах,
в миговете (тъй кратки) на радост.

Ех, сестричке, единствено там,
в спомените и снимките си -
И говоря ти с' сърцето си ням,
колко липсваш във нашите дни.

Тук ти казвам със болка Довиждане,
ще се срещнем в небесния свод.
Колко пълен е със Обичане,
но и с Болки... този Живот...

12.08.2024.
___
Посветено на малката ми сестричка Пенка Каменова Каменова, която ни напусна на 10.08.2010 година.
Почивай в мир!
_____

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....