13 авг. 2024 г., 06:33

Липсваш ни в живота

772 0 9

Нарисувах тъга,
нарисувах (със думи) сълзица.
Теб те няма, те няма, сега -
14 години, сестрице.

Кога минаха? Аз побелях,
ти остана си в своята младост.
В спомените със теб се срещнах,
в миговете (тъй кратки) на радост.

Ех, сестричке, единствено там,
в спомените и снимките си -
И говоря ти с' сърцето си ням,
колко липсваш във нашите дни.

Тук ти казвам със болка Довиждане,
ще се срещнем в небесния свод.
Колко пълен е със Обичане,
но и с Болки... този Живот...

12.08.2024.
___
Посветено на малката ми сестричка Пенка Каменова Каменова, която ни напусна на 10.08.2010 година.
Почивай в мир!
_____

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...