13 авг. 2024 г., 06:33

Липсваш ни в живота

770 0 9

Нарисувах тъга,
нарисувах (със думи) сълзица.
Теб те няма, те няма, сега -
14 години, сестрице.

Кога минаха? Аз побелях,
ти остана си в своята младост.
В спомените със теб се срещнах,
в миговете (тъй кратки) на радост.

Ех, сестричке, единствено там,
в спомените и снимките си -
И говоря ти с' сърцето си ням,
колко липсваш във нашите дни.

Тук ти казвам със болка Довиждане,
ще се срещнем в небесния свод.
Колко пълен е със Обичане,
но и с Болки... този Живот...

12.08.2024.
___
Посветено на малката ми сестричка Пенка Каменова Каменова, която ни напусна на 10.08.2010 година.
Почивай в мир!
_____

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...