19 mar 2017, 12:25

Липси 

  Poesía » Versos blancos, Otra
1557 0 8

Как липсват ми онези малки жестове,
и красотата на очите ти ми липсва
и оня поглед който разтуптяваше сърцето ми
и времето в което ние бяхме себе си.
 
Все повече отдалечаваш се с годините
и всичко почва да изглежда нереално
как се променях с малките детайли,
защото заедно със теб изгубих себе си

и никой поглед не успя да разтупти сърцето ми.

Липсваш ми.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря ти Албена,желая ти щастие
  • Много ми хареса, Ник! Поздрави!
  • Липсата е неизменна част от любовния ландшафт, а да бъдеш себе си е винаги актуално, защото истинските неща не остават в миналото. ⏳
  • ...
  • Нежни "малки жестове", които оставят следа в душата ни, завинаги. Поздравления!
  • благодаря ви от сърце Веси,Еlder
  • Много ми хареса стихът ти, Ник! С няколко думи си казал всичко. Почувствах липсата. Поздрави!
  • "и оня поглед който разтуптяваше сърцето ми
    и времето в което ние бяхме себе си."
    Живота не прощава на никого, за жалост. Много хубави стихове. Поздравления!
Propuestas
: ??:??