stavanger (Ник)
50 265
19.03.2017 г., 12:25 ч.

Липси 

  Поезия » Бели стихове, Друга
1447 0 8

Как липсват ми онези малки жестове,
и красотата на очите ти ми липсва
и оня поглед който разтуптяваше сърцето ми
и времето в което ние бяхме себе си.
 
Все повече отдалечаваш се с годините
и всичко почва да изглежда нереално
как се променях с малките детайли,
защото заедно със теб изгубих себе си

и никой поглед не успя да разтупти сърцето ми.

Липсваш ми.

© Ник Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря ти Албена,желая ти щастие
  • Много ми хареса, Ник! Поздрави!
  • Липсата е неизменна част от любовния ландшафт, а да бъдеш себе си е винаги актуално, защото истинските неща не остават в миналото. ⏳
  • ...
  • Нежни "малки жестове", които оставят следа в душата ни, завинаги. Поздравления!
  • благодаря ви от сърце Веси,Еlder
  • Много ми хареса стихът ти, Ник! С няколко думи си казал всичко. Почувствах липсата. Поздрави!
  • "и оня поглед който разтуптяваше сърцето ми
    и времето в което ние бяхме себе си."
    Живота не прощава на никого, за жалост. Много хубави стихове. Поздравления!
Предложения
: ??:??