7 feb 2008, 8:50

Липсва ми

  Poesía
2K 0 1
Липсва ми всяка секунда с теб,
липсва ми всеки наш миг отнет,
липсва ми и този твой поглед обвзет,
обвзет от нашата любов и моя силует.

Виждаш ме навсякъде, питаш се: "Къде ли е там някъде?"
Аз знам, знам, че и ти си някъде там,
липсваш ми, не искам повече да оставам сам,
липсва ми твоят поглед, твоята красота,
твоята целувка, твоята ръка.

Искам пак да ме погалиш, сърцето ми да подпалиш,
то не е спряло да гори, гори за теб, любов моя,
липсва ми и нежността твоя -
аз съм като Хектор в Троя -
за теб ще влезна в двубоя.

Помниш ли деня, когато се запознахме?
Колко влюбени тогава бяхме,
колко влюбени сега останахме...
Любовта ни е като едно дете
тя расте, расте и расте,
докато не разбере
какво е любовта.


Аз растях,
аз разбрах,
аз избрах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...