7 feb 2008, 8:50

Липсва ми

  Poesía
2K 0 1
Липсва ми всяка секунда с теб,
липсва ми всеки наш миг отнет,
липсва ми и този твой поглед обвзет,
обвзет от нашата любов и моя силует.

Виждаш ме навсякъде, питаш се: "Къде ли е там някъде?"
Аз знам, знам, че и ти си някъде там,
липсваш ми, не искам повече да оставам сам,
липсва ми твоят поглед, твоята красота,
твоята целувка, твоята ръка.

Искам пак да ме погалиш, сърцето ми да подпалиш,
то не е спряло да гори, гори за теб, любов моя,
липсва ми и нежността твоя -
аз съм като Хектор в Троя -
за теб ще влезна в двубоя.

Помниш ли деня, когато се запознахме?
Колко влюбени тогава бяхме,
колко влюбени сега останахме...
Любовта ни е като едно дете
тя расте, расте и расте,
докато не разбере
какво е любовта.


Аз растях,
аз разбрах,
аз избрах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...