7 февр. 2008 г., 08:50

Липсва ми

2K 0 1
Липсва ми всяка секунда с теб,
липсва ми всеки наш миг отнет,
липсва ми и този твой поглед обвзет,
обвзет от нашата любов и моя силует.

Виждаш ме навсякъде, питаш се: "Къде ли е там някъде?"
Аз знам, знам, че и ти си някъде там,
липсваш ми, не искам повече да оставам сам,
липсва ми твоят поглед, твоята красота,
твоята целувка, твоята ръка.

Искам пак да ме погалиш, сърцето ми да подпалиш,
то не е спряло да гори, гори за теб, любов моя,
липсва ми и нежността твоя -
аз съм като Хектор в Троя -
за теб ще влезна в двубоя.

Помниш ли деня, когато се запознахме?
Колко влюбени тогава бяхме,
колко влюбени сега останахме...
Любовта ни е като едно дете
тя расте, расте и расте,
докато не разбере
какво е любовта.


Аз растях,
аз разбрах,
аз избрах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлозар Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....