7 февр. 2008 г., 08:50

Липсва ми

2K 0 1
Липсва ми всяка секунда с теб,
липсва ми всеки наш миг отнет,
липсва ми и този твой поглед обвзет,
обвзет от нашата любов и моя силует.

Виждаш ме навсякъде, питаш се: "Къде ли е там някъде?"
Аз знам, знам, че и ти си някъде там,
липсваш ми, не искам повече да оставам сам,
липсва ми твоят поглед, твоята красота,
твоята целувка, твоята ръка.

Искам пак да ме погалиш, сърцето ми да подпалиш,
то не е спряло да гори, гори за теб, любов моя,
липсва ми и нежността твоя -
аз съм като Хектор в Троя -
за теб ще влезна в двубоя.

Помниш ли деня, когато се запознахме?
Колко влюбени тогава бяхме,
колко влюбени сега останахме...
Любовта ни е като едно дете
тя расте, расте и расте,
докато не разбере
какво е любовта.


Аз растях,
аз разбрах,
аз избрах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлозар Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...