Feb 7, 2008, 8:50 AM

Липсва ми

  Poetry
2K 0 1
Липсва ми всяка секунда с теб,
липсва ми всеки наш миг отнет,
липсва ми и този твой поглед обвзет,
обвзет от нашата любов и моя силует.

Виждаш ме навсякъде, питаш се: "Къде ли е там някъде?"
Аз знам, знам, че и ти си някъде там,
липсваш ми, не искам повече да оставам сам,
липсва ми твоят поглед, твоята красота,
твоята целувка, твоята ръка.

Искам пак да ме погалиш, сърцето ми да подпалиш,
то не е спряло да гори, гори за теб, любов моя,
липсва ми и нежността твоя -
аз съм като Хектор в Троя -
за теб ще влезна в двубоя.

Помниш ли деня, когато се запознахме?
Колко влюбени тогава бяхме,
колко влюбени сега останахме...
Любовта ни е като едно дете
тя расте, расте и расте,
докато не разбере
какво е любовта.


Аз растях,
аз разбрах,
аз избрах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...