тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
13 may 2012, 17:27

Липсвах си 

  Poesía » Filosófica
633 0 3

Липсвах си, когато денем сипва се зората,

сякаш е чадър от рози и багри на мушкато.

Липсвах си, когато вечер залези примамни

с пръсти доверчиви в ложето си ме поканват.

 

Липсвах си, когато леко стъпвах по тревата

под ярко слънце, с длани отрудени сред цветята.

Липсвах си, когато не можах да спра по пътя,

за да се завърна с милостиня - братска.

 

Пътя си намерих вече - никога обратно

няма да се върна и дубльор да стана.

Вярвайте ми, че живота ще изпълня вече

с най-опасни сцени, но играла себе си, човече.

 

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??