тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
May 13, 2012, 5:27 PM

Липсвах си 

  Poetry » Phylosophy
568 0 3

Липсвах си, когато денем сипва се зората,

сякаш е чадър от рози и багри на мушкато.

Липсвах си, когато вечер залези примамни

с пръсти доверчиви в ложето си ме поканват.

 

Липсвах си, когато леко стъпвах по тревата

под ярко слънце, с длани отрудени сред цветята.

Липсвах си, когато не можах да спра по пътя,

за да се завърна с милостиня - братска.

 

Пътя си намерих вече - никога обратно

няма да се върна и дубльор да стана.

Вярвайте ми, че живота ще изпълня вече

с най-опасни сцени, но играла себе си, човече.

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??