27 ago 2010, 21:07

Липсвам...

  Poesía » Otra
1.1K 0 19
И няма пламък  
във очите...  
безизразно се взират
в празнотата.  
И няма я усмивката
позната...  
Лицето е в поредната
гримаса.  
Изчезна капчицата
лудост...  
Светът е вече  
тъй обикновен.  
И думите лишени са
от смисъл.  
Не ти ми липсваш!
Липсвам на самата
мен!    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най-тежката липса! Върни се на себе си! Поздрав за стиха!
  • На всички тук,сбъднати мечти,топли чувства,прохладна нощ,муза по необходимост и...сънища,които ще родят усмивката в утрешния ден!
  • Много,много харесах. Вярно и прекрасно написано! Поздрав.: )
  • Усмивката поражда мисли, импулсиращи здраве и живот!!!
  • !!!!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...