| И няма пламък | ||
| във очите... | ||
| безизразно се взират | ||
| в празнотата. | ||
| И няма я усмивката | ||
| позната... | ||
| Лицето е в поредната | ||
| гримаса. | ||
| Изчезна капчицата | ||
| лудост... | ||
| Светът е вече | ||
| тъй обикновен. | ||
| И думите лишени са | ||
| от смисъл. | ||
| Не ти ми липсваш! | ||
| Липсвам на самата | ||
| мен! | ||
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
