| И няма пламък | ||
| във очите... | ||
| безизразно се взират | ||
| в празнотата. | ||
| И няма я усмивката | ||
| позната... | ||
| Лицето е в поредната | ||
| гримаса. | ||
| Изчезна капчицата | ||
| лудост... | ||
| Светът е вече | ||
| тъй обикновен. | ||
| И думите лишени са | ||
| от смисъл. | ||
| Не ти ми липсваш! | ||
| Липсвам на самата | ||
| мен! | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
